renka7

flowers


2 Comments

Стайни (саксийни) цветя

Поради красивите си цветове е фаворит сред стайните цветя. Повечето азалии, които се отглеждат у дома спадат към индийските азалии Phododendrom simsii. Има над 1500 хибрида. В цветарските магазини се предлагат към 50 сорта с различна форма и големина. За разлика от другите цветя, азалията започва да цъфти след като времето захладнее и цъфти до Април. Цветовете и са бели, розови, шарени, цикламени и др. В цветарските магазини може да се намери и японска азалия – Phododendrom obtusum – цветовете са по-дребни и тя е подходяща за градина на места, където климата е по-мек. Колкото е по-възрастно растението, с толкова по големи цветове цъфти.

Температура: Азалията се нуждае от светло и хладно помещение с оптимална температура 10-20°С. В средата на пролетта е добре да се изнесе навън, но не на директно слънце. За да цъфти обилно, се прибира в хладно, но светло помещение през есента. По време на цъфтеж изисква много светлина без директно слънчево огряване и температура около 15°С.

Грижи: За да се образуват повече цветове, връхните цветове на азалията се пензират, а за по-големи цветове е нужно прецъфтелите и новопокарали клонки да се премахват и да се оформя като малък храст. Азалията се полива главно чрез потапяне във вода. Азалията страда при засушаване, но и прекалената влага не е за препоръчване. Изисква неваровита вода, без събиране на вода в горната част на саксията. От време на време към водата в която е ще се натопи азалията може да се добави тор. Азалията обича тор за кисели почви. С торенето се допринася за пищен цъфтеж. След периода на цъфтеж азалията се подрязва ниско. Хубаво и се отразява всекидневното пръскане, но не и докато цъфти. По време на цъфтеж не се пулверизира – образуват се грозни петна по цветовете.

Advertisements


1 Comment

Градинското езерце като екосистема – осигуряване на кислород

От съдържанието на кислород изцяло зависи способността за самоочистване на водоема. Освен използването на аератори и помпи които задвижват водоскоци и фонтанчета, аериране на водата се постига и чрез заселване на подходящи растения – аератори. Това са една група растения, които живеят почти изцяло потопени във водата, а корените им са прикрепени към дъното на водоема. Фотосинтезирайки, тези растения отделят във водата кислород, Към тази група влизат както представители на висшите цветни растения, така и някои представители на мъховете. Ето някои от тях:

1. Fontinalis antipyretica – кладенчов мъх. Това е вид мъх, който води изцяло воден начинна живот. Разпространен е в Европа, Америка, Азия и Африка. Среща се в планинските потоци със студена вода и бързо течение. Захваща се за камъни или пънове с помощта на ризоиди. Във водоеми с топла вода не се развива добре.

2. Elodea – водна чума. Родината й е Американския континент , но е интродуцирана във водоемите на цяла Европа и Азия и се е превърнала в растение космополит. У нас най-широко е разпространен видът Elodea canadensis – канадска водна чума. Среща се в почти всички водоеми със стояща или бавно течаща вода. Наречена е водна чума. заради изключителната си инвазивност. Растението е с подводен начин на живот. Само по време на цъфтежа над повърхността на водата се появяват малки бели цветчета. През есента връхчетата на стъблата образуват малки подобни на луковица топчести органи наречени “ториони”. Това са вегетативни органи с които растението може да презимува при много студени зими. През пролетта тези ториони дават началото на нови растения.

3. Myriophyllum verticillatum- прешленест мириофилум – сем. Haloragaceae. Представлява тревисто растение изцяло потопено във водата. Корените му се захващат за дъното. Стъблото е тънко. Листата са лишени от петури и имат само жилки. По време на цъфтеж цветоносите изплуват над водата. Образува гъсти подводни обраствания, които служат за убежище на безброй водни организми, но най-вече на новоизлюпените рибки. В слънчеви дни от растението буквално бълбукат мехурчета кислород.

4. Ceratophyllum demersum – роголистник – сем. Ceratophyllaceae. Това растение е широко разпространено в почти всички сладководни водоеми по света, в това число и във водоемите на България. Абсолютно непретенциозно е. Захваща се за субстрата на дъното с кореноподобни клонки. Образува подводни обраствания подобно на мириофилума. Предпочита по сенчести месторастения, а ако няма такива, отива на по-голяма дълбочина. Цветовете му са подводни. Узрелите тичинки изплуват на повърхността на водата и там прашецът се разсейва, като веднага потъва отново във водата. При цератофилума е налице т.нар. подводно опрашване. Освен със семена, лесно се размножава с части от стъблото си (стъблени резници). Веднъж попаднал във водоема, той се настанява там трайно. Служи за храна на някои видове риби и водни охлюви. Както и мириофилума, насища водата с голямо количество кислород и абсорбира излишните хранителни йони.

5. Potamogeton pectinatus – Гребеновиден ръждавец. Естествено е разпространен в сладководните и полусолените водоеми на Европа, в това число и в България. Представлява многогодишно растение с изцяло потопени под водата стъбла и листа. Единствено цветовете се показват над водата. Образува коренища в дънния субстрат с които презимува. През пролетта от тях отново изникват стъбла и листа. Размножава се със семена и части от коренището. Обича както стоящи води, така и водоеми с леко течение. Образува подводни обраствания, които обогатяват водата с кислород, служат за убежище на малките рибки и за храна на различни водни обитатели.


3 Comments

Градинското езерце като екосистема

Градинското езерце като екосистема ()  Всеки собственик на градинско езерце би искал водоемът му да е с чиста и прозрачна вода, със здрави рибки и красиви водни растения.

Всеки един водоем представлява среда за развитие на множество организми – растителни и животински. Те образуват биоценоз – съобщество, вътре в което се установяват взаимоотношения на равновесие. Водните растения под въздействие на слънчевите лъчи натрупват биомаса. Тази биомаса по-нататък служи като храна на множество животни. Телата на умрелите животни и растения падат на дъното на водоема и образуват т.нар. детрит (тиня), който под въздействието на бактерии и гъби се разлага до по-прости органични съединения, след което се минерализира. Продуктите които се отделят в резултат на минерализацията представляват предимно амониеви, нитратни, фосфатни и калиеви соли. Получените минерални соли веднага активно се включват в натрупването на нова биомаса в процеса на фотосинтеза. Благодарение на постоянно постъпващата във водоема слънчева енергия, процесът на натрупване на биомаса преобладава над процеса на минерализация. В природата един такъв биоценоз почти винаги представлява отворена екосистема. Посредством водните течения и посредством миграцията на животни, всяка година от водоемите се изнасят тонове биомаса и се насочват към други екосистеми. Именно това спасява водоемите от затлачване с органично вещество и от тяхната постепенна атрофия.

В декоративните градински езера се наблюдава същия процес на натрупване на биомаса, макар и в много по-малък мащаб. Там липсва обаче естественото изнасяне на биомаса. Затова при поддръжката на едно градинско езерце усилията трябва да са насочени именно към овладяване на процеса на изчистването на водата от излишните органични и минерални вещества. Днес множество фирми, които изграждат градински езерца, предлагат към тях и изграждане на техногенни системи за очистване на водата. Това са системи от помпи, механични, химични и биологични филтри, аератори, UV лампи за унищожаване на водорасли, щамове от бактериални култури, които съдействат за по-бързата минерализация на органичните отпадъци във водата, ензими, та дори и белтъчни гелове на основата на соя, които абсорбират в себе си детрита и спомагат за по-бързото му утаяване на дъното. Колкото е по-малко едно езерце, толкова по-наложително е използването на такива изкуствени системи за очистване. И обратното – при по-големите градински езера, с обем стотици или хиляди куб.м. вода изкуственото очистване на водата не е така наложително. Накратко ще обясним защо това е така.

По-малките водни обеми се загряват и охлаждат по-бързо от големите, а това предизвиква големи денонощни и сезонни колебания на кислородното съдържание във водата. По-високата температура на водата благоприятства бурното развитие на водните организми, които от своя страна още повече изчерпват съдържанието на кислород във водата. Резките колебания на разтворен кислород и най-вече постоянният му дефицит водят до обедняване на екосистемата от към фауна. От гръбначните животни такива условия могат да понесат само жабите и 1 –2 вида шаранови риби. От друга страна топлите плитки води благоприятстват развитието на низша флора – едноклетъчни и многоклетъчни водорасли. Това води до помътняване на водата и рязко влошаване на естетическите качества на езерцето.

По-големите водни обеми имат по-устойчива температура и това дава възможност за развитие на по-богата от към видове и по-устойчива екосистема. В такива водоеми, даже и без никаква човешка намеса, атрофията настъпва много по-бавно, с темпове незабележими за един човешки живот.

Първото правило от което трябва да се ръководим при създаване на изкуствено градинско езеро, е да го направим максимално голямо според възможностите, които позволява мащабът на околното пространство. Трябва да се стремим към постигане на хармония между размера на езерото и мащабите на околното пространство. Като идеален пример в това отношение могат да бъдат посочени японските средновековни градини. Разбира се размерът на езерото, освен от всичко друго, се определя и от наличието на достатъчни количества вода. Ако липсва надежден и евтин водоизточник е по-добре да се откажем от идеята за градинско езеро. Няма по-жалка гледка от езеро без вода. Най–добре е ако наблизо минава естествен воден поток който може по гравитачен път да захранва езерото с вода. Други алтернативни варианти са наличието на каптиран извор, сондаж или кладенец или в краен случай захранване от водопровод с питейна вода. Надеждната хидроизолация е задължителна за градинските езера, особено ако няма постоянен естествен воден поток, който да захранва езерото. Тук няма да се спираме на избора на хидроизолация тъй като това е отделна и доста обширна тема.


2 Comments

Декоративни растения за оформяне крайбрежието на езерцето

Декоративни растения за оформяне крайбрежието на езерцето ()  Това са една група растения, които живеят по брега на водоемите или в плитчините, като коренищата им са потопени във водата. Повечето от тези видове в началото на вегетационния период развиват подводни листа, а по-късно израстват и надводните листа и цветоносни стъбла. Ценното при тях е, че са бързо растящи, като някои от тях стават високи. От тук следва, че тези растения имат способността бързо да изтеглят голямо количество хранителни вещества разтворени във водата. Тези растения работят като мощни пречиствателни станции и усвояват разтворените във водата соли на азота, фосфора и калия и тежките метали. Има много голям брой растителни видове, които принадлежат към тази група. Тук ще се спрем не само на местните видове, но и на някои екзотични крайбрежни растения, които се отглеждат у нас най-вече заради декоративните си качества. Повечето от тях не са инвазивни за условията на България или не са достатъчно студоустойчиви и се нуждаят от допълнителна зимна защита. Ясно е, че те не биха могли да оцелеят самостоятелно в България. Между тях няма такива които биха представлявали заплаха за местната крайбрежна флора. Към тази група спадат:

1. Acorus calamus – Блатен аир, Акорус. Сем. Araceae
Представлява многогодишно тревисто растение с презимуващо коренище от сем. Змиярникови. Растение на плитките води, срещащо се в цялото Северно полукълбо – от Северна Америка до Далечния изток. В България, а и в цяла Европа е натурализирано, като първо е донесено от Истанбул още през 16 век. Среща се рядко у нас и е защитено растение. Като филтриращо и аериращо водата растение, акорусът е важен компонент в създаването на устойчива водна екосистема. Зимоустойчив.


3 Comments

Орхидеи – основни изисквания за отглеждане

Сред любителите на орхидеи битува мнение, че понеже орхидеите са родом от тропиците, то трябва да се поливат по няколко пъти на ден. Това не е така. От прекалено поливане могат да изгният корените. Общото правило е такова – орхидеите се поливат не по-често от едни път на 5-12 дена, при това е необходимо да се вземе под внимание вида на растението, температурата, при която се отглежда и годишното време. В топло време, когато дните са дълги, растенията имат нужда от повече влага, отколкото в хладното време.НАЙ-ЧЕСТО ЗАДАВАНИТЕ ВЪПРОСИ

Колко често трябва да поливаме орхидеите?

Орхидеите в зависимост от потребност на количество вода може да се разделят на 3 /три/ групи: такива, на които субстрата трябва да е е влажен постоянно, такива, на които субстрата може спокойно да изсъхне между поливките, изключвайки периода на активен растеж, и такива, на които субстрата винаги трябва да е сух.

• Към първата група може да отсенем следните видове – пафиопедилуми, милтонии, цимбидиуми, одонтоглосуми.
• Към втората група се отнасят- катлея, онцидиум, брасия, дендробиум.
• И трета група – фаленопсис, ванда, аскаценда.

Разбира се, сред всичките разнообразни видове и семейства орхидеи съществуват и исключения от тези правила. Затова, ако вие се каните да си купите тази или онази орхидея, или вече сте я купили, обезателно се поинтересувайте от условията на нейното отглеждане.